Флаконът

О,силни мириси, в най-мъничките пори

Проникващи.нима стъкло ще ви затвори?

В ковчеже обикновено-от ориента дар-

С ключалка,заскимтяла като скъперник стар,

Или в самотен дом пред прашно огледало

Сред спарения дъх на времето умряло

Понякога намираш забравен стар флакон

С душа все още жива,безсилна и за стон

Рой мисли дремещи-о,мъртви какавиди,

Сред мрака тръпките ви как човек ада види-

Излитат лекокрили и почват своя танц,

Осят със злато,в капки лазур и с розов гланц.

И ето споменът кръжи и те опива

Сред спарения здрач;притваряш взор;унива

Душата ти и тръпне-завива и се свят

Пред бездната бездънна на земната ни смрад

Лежи тя на ръба на бездната вековна

Където Лазар -сън сияен-в смрад отровна

С раздран саван излиза от своя зейнал ров:

разпаднал се вече,но прелестна любов

и тъй:когато аз от този свят изчезна

и като в мръсен шкаф потъна в свойта бездна

от хората захвърлен-печален стар флакон

олющен,прашен,мръсен,пропукан,без фасон

ще стана твой ковчег,жадувана проказа!

Свидетел за мощта на твоята зараза

Отрова изцедена от ангелски ръце,

о ти,живот и гибел на моето сърце…