ОБСЕБЕН


Тишината е твоето име на ум
всеки облак носи твоя парфюм
всички влакове водят в твоя тунел
през трупа си все към теб съм поел.
Търся, влача се, денонощен и блед
всяко вдишване е квадратче към теб
и на всякаде тъкмо тук си била
и зад ъгъла си се скрила едва.
Как да те спра
нямям ръце,
нямам лице,
някой го взе...
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе...
Черни истини в мойто тяло пълзят
всички изтрели се извиват назад
любовта ми е озаряла трева
заразена плът-тумор в мойта глава
Ти си хаоса в мен
дупка от куршум
ти, плод развален
бял космичен шум
ти, град затъмнен
полъх от парфюм
и смях в тъжен ден
плод на болен ум.