TOMORROW EVER DIES

Утре предстои нещо голямо,а аз не знам какво…утре ще се случи неЩото,дето го чакам от сума ти време.,това,което чаках да се случи вече доста месеци,което ми казаха че съм сънувал…слънце,изгрев,планини,поля…и така ще дочакам до утре,а днес…?днес беше пореден ден от някво тъпо ежедневие което си влача вече бая време…някво ми е точно никво днес,и най-лошото е че знам защо…знам че мога да се измъкна сам и да поправя нещата така че дами е добре,и все пак не искам…не защото искам да ми е тъпо,или поради няква друга причина…просто не намирам смисъл…защото това не ме прави тъжен,което е най-странното…може би просто има някви хорица около мен,които успяват да ме накрат да се смея малко…”приятели”,кренвирши…(това никой нама да го разбере),хорица,които значат много за мен макар и да не го осъзнавам винаги когато трябва…и които днес ми липсваха…и така седя си тука и не знам тъжно ли ми е или по-скоро весело че почват да ми се изплъзват нещата от ръцете…не!не ми е тъжно,защото щом става така значи има защо…мразя да преча на нещата да се случват…за това ще чакам до утре за да видя нещото-голямата промяна,която все още не знам каква е,до какво ще ме доведе и която ще се случи утре…утре-то,което чакам вече няколко месеца с усмивка