the coFFee papers

НОВО

2006-07-08T18:45:00.001+03:00

имам нов изглед така че който нещо му е харесало тук вече съм на coffp.wordpress.com

2006-06-29T00:58:00.000+03:00

ПРИКАЗКА

А днес трябваше да е ден като всички останали...или по-точно обратен на всички останали...и ей ме на тук пак си седя сам и си мисля мойте си простотии и тъй като,колкото и да ми е гадно да го кажа още не съм срещнал човек,който да ме разбира и познава напълно пак стоя тук пред тоя тъп цветен екран и пиша...и ми писна да пиша... колко ми е зле,колко ми е депресирано понякога и защо подяволите още не мога да разбера защо се случва...ама хава в тези моменти често се запитвам дали наскоро съм бил наистина щастлив-онова състояние в което не можеш да се сетиш за нищо лошо,да не се сетиш за нещо което може да те разплаче....и ниаситина това не ми се е случвало отдавна...
И днес пак ей ся ме налегнаха едни такива гадни помисли дето най ги мразя и няма никой до мен,на който да ги кажа,защото не мисля,че някой ще ме разбере и ще ги приеме за истина,а не за чиста и проста смешка...и всичко си продължава по старо му и аз пак си седя тук и правя все едно и сащо...и все си казвам,че е време да спра,но след месец пак се озовавам пред тая тъпа машина и и споделям...споделям за нещо което не ми се случва всеки ден,за нещо което ме изпълва и унищожава малко всеки миг,за нещо което се повтаря всяка секунада и нещо което се превърна в чаат от мен-не то не се превърна в част от мен,защото мен вече ме няма,а е останало едно малко мизерно човече което гледа да си живурка,мрази всичко и си продължава по някъв отъпкан път на лесното ежедневие....добре дошли в приказката на мизерното ми съществуване...

2006-06-24T02:53:00.000+03:00

ОБСЕБЕН

Тишината е твоето име на ум
всеки облак носи твоя парфюм
всички влакове водят в твоя тунел
през трупа си все към теб съм поел.
Търся, влача се, денонощен и блед
всяко вдишване е квадратче към теб
и на всякаде тъкмо тук си била
и зад ъгъла си се скрила едва.
Как да те спра
нямям ръце,
нямам лице,
някой го взе...
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе...
Черни истини в мойто тяло пълзят
всички изтрели се извиват назад
любовта ми е озаряла трева
заразена плът-тумор в мойта глава
Ти си хаоса в мен
дупка от куршум
ти, плод развален
бял космичен шум
ти, град затъмнен
полъх от парфюм
и смях в тъжен ден
плод на болен ум.

2006-06-22T16:11:00.000+03:00

Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.

2006-06-22T00:40:00.000+03:00

МАКЕТЕЦЪТ

сряда...две много дълги седмици...малко сън и много вълнения...макетът...взе ни здравето ей...ама го изкъртихме с Владо или по-скоро човекът терен...и така скапахме се четири дена след 80 лева,малко сън,около 20 литра кола,15 кафета,30 кроасана,7 кутии с цигари,след като се надишахме с ацетон,лепило,лак за коса,зелен спрей,падна ни кожата на няколко пръста,изпилихме си нервите,нарязахме около 3 тона картон,изхабихме 10 лепила и 5 кила камъни всичко свърши...макета стана много брутален или поне аз супер много си го харесвам...владо мерси...признавам че ти свърши по-голямата работа и не мрънка че се занимавах с тия по големите простотийки...та така...ето го-работата на екипа314 (да се зачита мен и владо)...

теренЪт

Погледът отгоре

фасада север

фасада Юг

фасада на Владо ръката на мен и на цайса

2006-06-21T02:03:00.000+03:00

TIAMO

2006-06-18T12:41:00.000+03:00

ПОХОДЪТ В КАРТИНКИ.....

ПРЕЗ МАРТ БЯХМЕ НА ПОХОДЧЕ В СТАРА ПЛАНИНА ТА ЕТО МАЛКО СНИМКОВ МАТЕРИАЛ...

ТУК СЕДИМ ДО НЯКВО ГОЛЯМО ДЪРВО И СЕ РАДВАМЕ ЗАЩОТО ГОЛЕМИТЕ ДЪРВЕТА СА МЕГА МАНИАШКИ....

ТУК СМЕ В ХИЖАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ...НЕ,НЕ СА НИ СПАСЯВАЛИ...АМА МАРТО И ЛАЗАРОВ С ТЯХНОТО "К'ВОТ БИЛО БИЛО"ИМАХА МАЛКА НУЖДА ОТ СПАСИТЕЛ

ТУК С МАРТО ГАЗИХМЕ В СНЕГА ДА КУПИМ МАТЕРИАЛ ЗА ИГРА НА ЗАРЧЕТА...7*7(7 ЧОВЕКА-7 БУТИЛКИ+ОЩЕ ДВЕ ПОСЛЕ)

ТОВА Е ПРОСТО МАЛКО ЛЕД....

ТУК СМЕ НА РАЙСКОТО ПРЪСКАЛО И АДСКИ МНОГО СЕ КЕФИМ ЗАЩОТО СИ Е РАЙСКО И ПРЪСКА(В СЛУЧАЯ НЕ ПРЪСКА ЗАЩОТО Е ЗАМРЪЗНАЛО АМ ИНАЧЕ СИ ПРЪСКА

ТУК ВСИЧКИ СА ВПЕЧАТЛЕНИ ОТ МОЩА НА ПРИРОДАТА И СЕ ЧУВСТВАТ АДСКИ МИНИАТЮРНИ

ЛАЗАРОВ СПИ...БОЛЕН Е..ОТЗАД БОТЕВ

МАРТО БЪРШЕ ЗАДНИКА НА ЕДНО ДЪРВО АМА КОЙ ДА МУ КАЖЕ ЧЕ ДЪРВЕТАТА НЕ АКАТ...НАРКОМАН ТЪП ХАХАХАХХАХАХАХАХ...

А ТУК МАРТО ПАЛИ МОСТА НА ЛАЗАРОВ..ЕПИЧНА КАРТИНА ОТ ТРЕТО РАЗРЯДЕН ЙЕКШЪН

С ДЕНИТО ТЪРСИМ НЕЩО...ДВЕ ЩЕКИ НА ПРЕДЕН ПЛАН...НЕ ЕДНА -ДВЕ!!!!!

ТУК ТОЧНО ТРЪГВАМЕ И АЗ ОЩЕ НЕПОДОЗИРАМ КОЛКО МЪКИ ЩЕ Е СЛИЗАНЕТО-ПОНЕ ЗА КРАКАТА МИ АСОЦИЯЦИАТА Е ЧЕ СЪМ НАТОВАРЕН КАТО МАГАРЕТО ОТЗАД-ИЛИ ПОН ДРУГИТЕ КАЗАХА ТАКА

МАРТО И ЛАЗАРОВ...НАГАЗИЛИ В СНЕГА..РАДОСТНИ...ЕХХХХХХХХ ПЛАНИНАТА-А-А-А-А-А-А-А......

КАЛИНА Е ЖЕНСКИЯ ВАРИАНТ НА ДИ КАПРИО САМО ЧЕ НЕ Е НА КОРАБ АМИ НА СКАЛА...ТЯ Е QUEEN OF THE WORLD...

ТУК ВЕЧЕ ПРЕДАВАМ ДУХА-СЛИЗАМЕ...КРАКАТА МИ СА ЛЕШ...И РАЗМИШЛЯВАМ ВЪРХУ ЕКЗИСТЕНЦИАЛАНИТЕ ПРОБЛЕМИ КОИТО МИ ПРЕДСТОЯТ-НАЙ-ВЕРОЯТНО УТРЕ СЪМ ЩЯЛ ДА ЧЕРТАЯ...:)

А ТАЗИ СНИМКА НЯМА НИЩО ОБЩО С ПОХОДА,,,ПРАВЕНА Е СЛЕД 2 МЕСЕЦА-АМА МНОГО МЕ КЕФИ И ЗА ТОВА Я СЛОЖИХ

2006-06-16T14:36:00.000+03:00

"Fragile"
If blood will flow when flesh and steel are one Drying in the colour of the evening sun Tomorrow's rain will wash the stains away But something in our minds will always stay Perhaps this final act was meant To clinch a lifetime's argument That nothing comes from violence and nothing ever could For all those born beneath an angry star Lest we forget how fragile we are On and on the rain will fall Like tears from a star like tears from a star On and on the rain will say How fragile we are how fragile we are On and on the rain will fall Like tears from a star like tears from a star On and on the rain will say How fragile we are how fragile we are How fragile we are how fragile we are

2006-06-06T02:47:00.000+03:00

ДЕНЯТ НА ДЕТЕТО (ВЪСЕТО)

ЧРД ВАСКО!

да си жив и здрав...стига със стандартни пожелания...само четерилистни детелини да намираш по пътя си,само усмивки да зърваш в огледалото,само страст да усешташ в парфюма на мацката до теб,само слънце да грее над главата ти исамо дъжд след стъпките ти.много замах в движенията ти и размах в чувствта ти...и пак стандартното-много партЕта,много мацки коли,пари и ЖЕни:)а HIghlandera като си дойда на някоя пейка в градската:) love ya...ама ти трябва да си го знайш...

2006-06-05T01:06:00.000+03:00

TOMORROW EVER DIES

Утре предстои нещо голямо,а аз не знам какво…утре ще се случи неЩото,дето го чакам от сума ти време.,това,което чаках да се случи вече доста месеци,което ми казаха че съм сънувал…слънце,изгрев,планини,поля…и така ще дочакам до утре,а днес…?днес беше пореден ден от някво тъпо ежедневие което си влача вече бая време…някво ми е точно никво днес,и най-лошото е че знам защо…знам че мога да се измъкна сам и да поправя нещата така че дами е добре,и все пак не искам…не защото искам да ми е тъпо,или поради няква друга причина…просто не намирам смисъл…защото това не ме прави тъжен,което е най-странното…може би просто има някви хорица около мен,които успяват да ме накрат да се смея малко…”приятели”,кренвирши…(това никой нама да го разбере),хорица,които значат много за мен макар и да не го осъзнавам винаги когато трябва…и които днес ми липсваха…и така седя си тука и не знам тъжно ли ми е или по-скоро весело че почват да ми се изплъзват нещата от ръцете…не!не ми е тъжно,защото щом става така значи има защо…мразя да преча на нещата да се случват…за това ще чакам до утре за да видя нещото-голямата промяна,която все още не знам каква е,до какво ще ме доведе и която ще се случи утре…утре-то,което чакам вече няколко месеца с усмивка

2006-05-24T01:40:00.000+03:00

бал ли беше кво ли....?

някви хабитуренти фърчат навсякъде из софия,хора от всеки край на света ми се обадиха тази седмица и не знам от носталгия по пловдив или какво се сетих че преди точно 1 година по тва време в което пиша това бяхме в един не толкова висок хотел и бяхме още ученици...и мина вече годинка и най-странното е че мина според очакванията ми...и намерих мястото си тук в софия и хората където се чувствам мега добре,но си остава това там преди една година...и незнам защо ама точно след този паметен 23 май отношението ми към хората се промени...към някои стана по-лошо,към някои много по-добро и сега се замислям че всъщност след това разбрах кой малко или много си ми е имал като приятелче ей така...и бях малко много изненадан...така че балът подейства отрезваващо за русото ми съзнание...и така година по-късно стоя аз сам в празна стая...далеч от онзи хотел,чертая и си мисля...та исках просто да кажа на всички,които съм пренебрегнал или нещо такова някога за тази една година сори(въсе за тебе най много се отнася,ама се надявам че ме разбираш щото ние все някой ден ще си пиинем оня HIGHLANDER :) та така...май нямаше нищо смислено в тва дет написах ама съм малко недоспал и малко омазан с туш и ми едно малко нервно...та...here we are on the road again... за още една година...и къде ще ни отведе той и каде ще сме следващата година на 23 май само времето ще покаже....

2006-05-19T21:58:00.000+03:00

Флаконът

О,силни мириси, в най-мъничките пори

Проникващи.нима стъкло ще ви затвори?

В ковчеже обикновено-от ориента дар-

С ключалка,заскимтяла като скъперник стар,

Или в самотен дом пред прашно огледало

Сред спарения дъх на времето умряло

Понякога намираш забравен стар флакон

С душа все още жива,безсилна и за стон

Рой мисли дремещи-о,мъртви какавиди,

Сред мрака тръпките ви как човек ада види-

Излитат лекокрили и почват своя танц,

Осят със злато,в капки лазур и с розов гланц.

И ето споменът кръжи и те опива

Сред спарения здрач;притваряш взор;унива

Душата ти и тръпне-завива и се свят

Пред бездната бездънна на земната ни смрад

Лежи тя на ръба на бездната вековна

Където Лазар -сън сияен-в смрад отровна

С раздран саван излиза от своя зейнал ров:

разпаднал се вече,но прелестна любов

и тъй:когато аз от този свят изчезна

и като в мръсен шкаф потъна в свойта бездна

от хората захвърлен-печален стар флакон

олющен,прашен,мръсен,пропукан,без фасон

ще стана твой ковчег,жадувана проказа!

Свидетел за мощта на твоята зараза

Отрова изцедена от ангелски ръце,

о ти,живот и гибел на моето сърце…

2006-05-18T01:46:00.000+03:00

ANYWAY....

Има изражение на лицето ти,което искам да изтрия
Виждайки грехът в усмивката ти и формата на усмивката ти
Всичко,което искам е да те видя да страдаш ужасно
Въпреки че няма да се срещнем никога отново помня името ти
Ти си отрепка,ти си отрепка и се надявам,че знаеш
Че дупките в усмивката ти започват да се проявяват
Сега света има нужда да види че е време да тръгваш
Няма блясък в очите ти и умът ти е притъпен
На бас че спиш като дете с пръст в уста
Можех да се промъкна и да завра пистолет в гърлото ти
Гади ми се когато слушам глупостите които говориш
Толкова много бълване трябва да ти отнема цял ден
В ада има място с името ти запазено за теб
Като прът в стола само за да е здрав
Когато се погледнеш виждаш ли това което виждам аз
Ако да –защо по дяволите гледаш в мен
Има време за всеки от нас и мисля че твоето мина
Моля те да побързаш защото те намирам противна
Не можем да дочакаме деня в който никога те няма
Когато образът ти не е тук и лежиш в земята
Не мога да повярвам че някога си била като всички останали
А след това си пораснала и си станала като самия дявол
Моли се да мога да се сетя да кажа нещо хубаво
Но не мисля че мога така или иначе така че да ти го начукам….

2006-05-14T13:04:00.000+03:00

ЦАЙСОВДЕН

ЧРД, ЦАйс

по-малко нерви и повече цветни преживявания,по-малко махмурлийски сутрини и повече пиянски историйки,по-малко спекове и повече напушени усмивки,по-млако чертежи и повече акварели,по-малко моделиране и още по-малко Дг,по-малко гъзари и повече клошари,по-малко планети и повече книжки,по-малко клипове на GP и повече клипове на GA(GIRLS ALOUD:) по-малко птрецакване и повече цайси и много много много много много много много ама мега ултра много каки като тази горе...:)

2006-05-14T00:33:00.000+03:00

СЛЕДПРАЗНИЧНОТО...

оля!за 30 часа преживах толкова повече от това,което преживавах напоследък...Голямо парти беше...ама ме мързи ся да се обяснявам какво е станало-който си беше там разбра,а който не ако иска ще разкажа на 4 очички : ) иначе пак ми се наляха много лошите мисли в главата дет все си мисля,че съм ебати и олигофрена и че всички ме подминават без да обърнат внимание на това че всъщност аз имам нужда от такова.поне ей толкова микроскопично малко...или пък май проблема е че просто чакам да се случат някви неща и като не се случат се чувствам празен и едно такова ми е тъпо...а на всичко отгоре времето става все по хубаво-каквото го обичам ама сега нещо това ме дразни и причината е ебаси и лигавата...аве нищо не разбрахте сигурно...съжалявам...

2006-05-08T03:20:00.000+03:00

QWEST-ЪТ...ИЛИ ЧАСТ ВТОРА НА SEARCHING

хм...не очаквах тая простотийка да събере толкова коменти : )...та сега част втора!аре малко куестче за всички...коя половина е мойта и коя на Марто?отговорите очакваме на cofp.blogspot.com тоест на блога ми :) така че we are waiting...а наградката е...хм ще измислим нещо...а за тези които се вписват в профайла(цайс не става въпрос за теб) просто ще кажа-В ЗАВИСМОСТ В ЧИЙ ПРОФАЙЛ СЕ ВМЕСТВАТЕ ТОЗИ ЧОВЕК РАНО ИЛИ КЪСНО ЩЕ СЕ ОЖЕНИ ЗА ВАС :)

P.S: надявам се че ще съм аз :P

2006-05-05T19:17:00.000+03:00

SEARCHING...

това е картинка на ПИРФЕКТНАТА жена за мен и Марто...приемат се и отклонения от моделите...така че ако изглеждате така,сестра ви изглежда така,братовчдка ви,приятелката ви или въобще някой,който познавате препратете го кум нас...:)

2006-05-02T13:23:00.000+03:00

НАСТРОЕНИЕ В СНИМКА-айляк

aз не съм си забрвил блога...просто нямаше за какво да се оплача,а и няма с какво да се похваля,защото всичко си тече нормално.ама от онова хубавото нормално,дето чак ти е кеф че е нормално,и ми едно такова лекичко на душицата.намирам време за всичко и си правя това,което ми се прави...айляк с една дума...и само цветя в главата ми...ама още се чудя дали да ги откъсна или да си ги оставя да си виреят спокойно в главата ми...

2006-04-16T12:28:00.000+03:00

ЦАЙСА И КЛОНКИТЕ-КЛОНКИТЕ И ЦАЙСА

Цайса ми донесе клонче тази сутрин...мерси Цайс...много ме трогна и върна нещо от спомените да виси над вратата...наистина направи нещо неописуемо макар и с едни листа за това няма да пиша повече...10х пак...

2006-04-16T03:36:00.000+03:00

ДЕНЯТ НА ЦВЕТЯТА

ами днес е Цветница...и аз имам нещо като имен ден.това е най-цветния ден в годината и може би един от най-любимите...в Пловдив го почитахме доста и сега за пръв път от 7 месеца усетих,че малко или много наще ми липсват...утре няма да има с кой да отида на църква,да си взема клонки...не че съм дълбоко религиозн,но това го правехме всяка година и си беше нещо като нашето си удоволствие.а сега няма да имам дори време да го направя пък и нямам нещо желание,защото нямам да е същото...и разбирам как тук в софия всичко ме увлече в някакъв кръг,в който ги няма тези малки нещица...не ми е тъжно...е поне не много де...поне ще има хора,с които ще почетем деня по наш си начин:) и все пак...и все пак...

2006-04-13T01:49:00.000+03:00

РАМТАТАТЕРО

гледам,че не съм писал от около седмица...и се замислям защо всъщност?и май разбирам че тук пиша често,когато съм спекъл или ми е налегнала някаква луда депресия...някви неща се случват и ми е едно горе-долу усмихнато напоследък...или поне се опитвам да бъда...радвам се на някви неща които се въртят около мен и някви sms-и хвърчат отляво и отдясно и някви мейли и някви обаждания,което ми напомня,че всъщност има много хора,които още си ме спомнят...и май те са основните виновници за усмивките,които валят около мен и в мен...плюс още няколко "супер добри познати"(да се зачита приятели:) и не толкова много добра познатка(не се знае как да се зачита)...ами това е за сега при мен...едно такова рамтататеро ми е...а при вас..? :)

2006-04-05T22:20:00.000+03:00

NO NAME

пак избръмчах...искам сега да заспя и да се събудя след месец,когато всеки ще е забравил за мен...искам никой да не ме помни,никой да не ме познава да не знае името ми...искам да съм сам за да мога да си намеря пак моето място и да съм си весел в него...някви спомени само ме връхлитат и все едно живея в някакъв филм...не мога да се сетя от колко време съм се усмихвал истински...не искам иделичен свят,не искам да е красив и всички да са щастливи...просто искам всичко да си е каквото си беше...някога когато не бях такъв и когато някой предизвикваше усмивка в сърцето ми само като ме погледнеше...но за съжаление това никога няма да стане...

2006-04-04T16:40:00.000+03:00

Писмо до Япония

Много весел и много тъжен…много странна комбинация,но това ми беше вчера…изпратихме някой да лети някъде далеч от нас,някъде където ще го виждам само от снимки и където ще го разбирам само от мейли…докато гледах големия бял самолет на Луфтханза да се издига кум небето разбрах че с него отлитат 13 години от живота ми,излита някой,който обичам толкова много,някого който ме приемаше като свой приятел и който ме приемаше и разбираше такъв какъвто съм…отлетя една от малкото причини да се смея,една от малкото причини да се връщам в Пловдив…вече няма всеки месец партита,няма кафе в бензиностанцията,няма го него…и докато стоях на летището и си стиснахме ръцете за последен път за следващата година се чувствах празен и малко виновен…знаех,че този ден ще дойде и си мислих,че ще го преживея с много сълзи…но някак те просто се задържаха в очите ми без да потечът…и се запитах дали наистина не се лъжа колко много съм привързан към тоя човек…но се сетих нещо,което каза друг ПРИЯТЕЛ:”днес не плачат очите ни,защото днес плачат сърцата ни…”това беше…остават хилядите спомени и добри преживявания.остават да живеят и да се повтарят в съзнанието ми до момента,в който отново ще се кача на 84,ще си продупча билета и ще гледам през прозореца на летището докато кацне пак онзи голям бял самолет,за да може да се смеят и очите и сърцето ми…Успех Мире!see you...

2006-03-31T02:10:00.000+03:00

FRIENDS,SWEET FRIENDS

днес пак плаках...винаги съм си мислил,че приятелите са най-важното за мен,но някак на шега...е сега осъзнах че наистина е така...последните 2 пъти плаках за тях-за това че са тук,за това че отиват далеч от мен...незнам наивно ли е да си мисля че винаги те ще си останат най-важното?незнам.надявам се света да се окаже толкова наивен,колкото съм и аз...

2006-03-27T05:22:00.000+03:00

няма да пиша нишо защото сега всичко е в главата ми ....утре ням ада си го спомням но ще е тук и няко ден ще си го спомням...това е...обичам те..днес плакайх за първи път от доста време насам...