АМИ НЕЗНАМ….

Нали знаете ония кофти състояния на емоционални дупки дето ви връхлитат…е ами мен ме връхлита напоследък доста често…връхлетя ме след няколко поредни часа прекарани в компанията на хора,които нямаше значение дали познавам или не…просто вси4ко беше ок и си остана ок до края!едни от най-добрите ми няколко часа от време насам!часове в които не мислих за нищо!не мислех за себе си,не мислих дали е правилно да направя това или онова,дали да кажа какво мисля на воля…часовете на блаженството,изместили часовете на депресия,които оставих зад мен и затаих в бутилка с бенз,часове,които търсих толкова отдавна…всичките сънища,за които се тормозих нон-стоп бяха забравени-безсилието,трудностите и самотата …бях сред хора,които обичам,сред хора.които не познавам,но хора успели да ме измъкнат от пропастта,в която пак пропаднах на сутринта…искам всичко да се нареди така като го сънувам!не искам да е лесно да е оптимистично или каквито там сънища имате…искам моите черни сънища с малка руса точка в тях…но не винаги имаш това което искаш…ами май наистина е така…поне остава надеждата че осъзнах,че съм се променил много и нещата,от които се страхувах започват да се оцветяват…има светлина в тунела…с малак дължина на вълната но я има…