ПРИКАЗКА

А днес трябваше да е ден като всички останали...или по-точно обратен на всички останали...и ей ме на тук пак си седя сам и си мисля мойте си простотии и тъй като,колкото и да ми е гадно да го кажа още не съм срещнал човек,който да ме разбира и познава напълно пак стоя тук пред тоя тъп цветен екран и пиша...и ми писна да пиша... колко ми е зле,колко ми е депресирано понякога и защо подяволите още не мога да разбера защо се случва...ама хава в тези моменти често се запитвам дали наскоро съм бил наистина щастлив-онова състояние в което не можеш да се сетиш за нищо лошо,да не се сетиш за нещо което може да те разплаче....и ниаситина това не ми се е случвало отдавна...
И днес пак ей ся ме налегнаха едни такива гадни помисли дето най ги мразя и няма никой до мен,на който да ги кажа,защото не мисля,че някой ще ме разбере и ще ги приеме за истина,а не за чиста и проста смешка...и всичко си продължава по старо му и аз пак си седя тук и правя все едно и сащо...и все си казвам,че е време да спра,но след месец пак се озовавам пред тая тъпа машина и и споделям...споделям за нещо което не ми се случва всеки ден,за нещо което ме изпълва и унищожава малко всеки миг,за нещо което се повтаря всяка секунада и нещо което се превърна в чаат от мен-не то не се превърна в част от мен,защото мен вече ме няма,а е останало едно малко мизерно човече което гледа да си живурка,мрази всичко и си продължава по някъв отъпкан път на лесното ежедневие....добре дошли в приказката на мизерното ми съществуване...

ОБСЕБЕН


Тишината е твоето име на ум
всеки облак носи твоя парфюм
всички влакове водят в твоя тунел
през трупа си все към теб съм поел.
Търся, влача се, денонощен и блед
всяко вдишване е квадратче към теб
и на всякаде тъкмо тук си била
и зад ъгъла си се скрила едва.
Как да те спра
нямям ръце,
нямам лице,
някой го взе...
но ще простя
целия ад
целия свят
някой го взе...
Черни истини в мойто тяло пълзят
всички изтрели се извиват назад
любовта ми е озаряла трева
заразена плът-тумор в мойта глава
Ти си хаоса в мен
дупка от куршум
ти, плод развален
бял космичен шум
ти, град затъмнен
полъх от парфюм
и смях в тъжен ден
плод на болен ум.

Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.

МАКЕТЕЦЪТ

сряда...две много дълги седмици...малко сън и много вълнения...макетът...взе ни здравето ей...ама го изкъртихме с Владо или по-скоро човекът терен...и така скапахме се четири дена след 80 лева,малко сън,около 20 литра кола,15 кафета,30 кроасана,7 кутии с цигари,след като се надишахме с ацетон,лепило,лак за коса,зелен спрей,падна ни кожата на няколко пръста,изпилихме си нервите,нарязахме около 3 тона картон,изхабихме 10 лепила и 5 кила камъни всичко свърши...макета стана много брутален или поне аз супер много си го харесвам...владо мерси...признавам че ти свърши по-голямата работа и не мрънка че се занимавах с тия по големите простотийки...та така...ето го-работата на екипа314 (да се зачита мен и владо)...

теренЪт


Погледът отгоре


фасада север


фасада Юг


фасада на Владо ръката на мен и на цайса

TIAMO

ПОХОДЪТ В КАРТИНКИ.....

ПРЕЗ МАРТ БЯХМЕ НА ПОХОДЧЕ В СТАРА ПЛАНИНА ТА ЕТО МАЛКО СНИМКОВ МАТЕРИАЛ...

ТУК СЕДИМ ДО НЯКВО ГОЛЯМО ДЪРВО И СЕ РАДВАМЕ ЗАЩОТО ГОЛЕМИТЕ ДЪРВЕТА СА МЕГА МАНИАШКИ....



ТУК СМЕ В ХИЖАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ...НЕ,НЕ СА НИ СПАСЯВАЛИ...АМА МАРТО И ЛАЗАРОВ С ТЯХНОТО "К'ВОТ БИЛО БИЛО"ИМАХА МАЛКА НУЖДА ОТ СПАСИТЕЛ



ТУК С МАРТО ГАЗИХМЕ В СНЕГА ДА КУПИМ МАТЕРИАЛ ЗА ИГРА НА ЗАРЧЕТА...7*7(7 ЧОВЕКА-7 БУТИЛКИ+ОЩЕ ДВЕ ПОСЛЕ)


ТОВА Е ПРОСТО МАЛКО ЛЕД....



ТУК СМЕ НА РАЙСКОТО ПРЪСКАЛО И АДСКИ МНОГО СЕ КЕФИМ ЗАЩОТО СИ Е РАЙСКО И ПРЪСКА(В СЛУЧАЯ НЕ ПРЪСКА ЗАЩОТО Е ЗАМРЪЗНАЛО АМ ИНАЧЕ СИ ПРЪСКА



ТУК ВСИЧКИ СА ВПЕЧАТЛЕНИ ОТ МОЩА НА ПРИРОДАТА И СЕ ЧУВСТВАТ АДСКИ МИНИАТЮРНИ



ЛАЗАРОВ СПИ...БОЛЕН Е..ОТЗАД БОТЕВ



МАРТО БЪРШЕ ЗАДНИКА НА ЕДНО ДЪРВО АМА КОЙ ДА МУ КАЖЕ ЧЕ ДЪРВЕТАТА НЕ АКАТ...НАРКОМАН ТЪП ХАХАХАХХАХАХАХАХ...



А ТУК МАРТО ПАЛИ МОСТА НА ЛАЗАРОВ..ЕПИЧНА КАРТИНА ОТ ТРЕТО РАЗРЯДЕН ЙЕКШЪН



С ДЕНИТО ТЪРСИМ НЕЩО...ДВЕ ЩЕКИ НА ПРЕДЕН ПЛАН...НЕ ЕДНА -ДВЕ!!!!!



ТУК ТОЧНО ТРЪГВАМЕ И АЗ ОЩЕ НЕПОДОЗИРАМ КОЛКО МЪКИ ЩЕ Е СЛИЗАНЕТО-ПОНЕ ЗА КРАКАТА МИ АСОЦИЯЦИАТА Е ЧЕ СЪМ НАТОВАРЕН КАТО МАГАРЕТО ОТЗАД-ИЛИ ПОН ДРУГИТЕ КАЗАХА ТАКА



МАРТО И ЛАЗАРОВ...НАГАЗИЛИ В СНЕГА..РАДОСТНИ...ЕХХХХХХХХ ПЛАНИНАТА-А-А-А-А-А-А-А......




КАЛИНА Е ЖЕНСКИЯ ВАРИАНТ НА ДИ КАПРИО САМО ЧЕ НЕ Е НА КОРАБ АМИ НА СКАЛА...ТЯ Е QUEEN OF THE WORLD...



ТУК ВЕЧЕ ПРЕДАВАМ ДУХА-СЛИЗАМЕ...КРАКАТА МИ СА ЛЕШ...И РАЗМИШЛЯВАМ ВЪРХУ ЕКЗИСТЕНЦИАЛАНИТЕ ПРОБЛЕМИ КОИТО МИ ПРЕДСТОЯТ-НАЙ-ВЕРОЯТНО УТРЕ СЪМ ЩЯЛ ДА ЧЕРТАЯ...:)




А ТАЗИ СНИМКА НЯМА НИЩО ОБЩО С ПОХОДА,,,ПРАВЕНА Е СЛЕД 2 МЕСЕЦА-АМА МНОГО МЕ КЕФИ И ЗА ТОВА Я СЛОЖИХ

"Fragile"
If blood will flow when flesh and steel are one Drying in the colour of the evening sun Tomorrow's rain will wash the stains away But something in our minds will always stay Perhaps this final act was meant To clinch a lifetime's argument That nothing comes from violence and nothing ever could For all those born beneath an angry star Lest we forget how fragile we are On and on the rain will fall Like tears from a star like tears from a star On and on the rain will say How fragile we are how fragile we are On and on the rain will fall Like tears from a star like tears from a star On and on the rain will say How fragile we are how fragile we are How fragile we are how fragile we are

ДЕНЯТ НА ДЕТЕТО (ВЪСЕТО)

ЧРД ВАСКО!

да си жив и здрав...стига със стандартни пожелания...само четерилистни детелини да намираш по пътя си,само усмивки да зърваш в огледалото,само страст да усешташ в парфюма на мацката до теб,само слънце да грее над главата ти исамо дъжд след стъпките ти.много замах в движенията ти и размах в чувствта ти...и пак стандартното-много партЕта,много мацки коли,пари и ЖЕни:)а HIghlandera като си дойда на някоя пейка в градската:) love ya...ама ти трябва да си го знайш...

TOMORROW EVER DIES

Утре предстои нещо голямо,а аз не знам какво…утре ще се случи неЩото,дето го чакам от сума ти време.,това,което чаках да се случи вече доста месеци,което ми казаха че съм сънувал…слънце,изгрев,планини,поля…и така ще дочакам до утре,а днес…?днес беше пореден ден от някво тъпо ежедневие което си влача вече бая време…някво ми е точно никво днес,и най-лошото е че знам защо…знам че мога да се измъкна сам и да поправя нещата така че дами е добре,и все пак не искам…не защото искам да ми е тъпо,или поради няква друга причина…просто не намирам смисъл…защото това не ме прави тъжен,което е най-странното…може би просто има някви хорица около мен,които успяват да ме накрат да се смея малко…”приятели”,кренвирши…(това никой нама да го разбере),хорица,които значат много за мен макар и да не го осъзнавам винаги когато трябва…и които днес ми липсваха…и така седя си тука и не знам тъжно ли ми е или по-скоро весело че почват да ми се изплъзват нещата от ръцете…не!не ми е тъжно,защото щом става така значи има защо…мразя да преча на нещата да се случват…за това ще чакам до утре за да видя нещото-голямата промяна,която все още не знам каква е,до какво ще ме доведе и която ще се случи утре…утре-то,което чакам вече няколко месеца с усмивка