бал ли беше кво ли....?

някви хабитуренти фърчат навсякъде из софия,хора от всеки край на света ми се обадиха тази седмица и не знам от носталгия по пловдив или какво се сетих че преди точно 1 година по тва време в което пиша това бяхме в един не толкова висок хотел и бяхме още ученици...и мина вече годинка и най-странното е че мина според очакванията ми...и намерих мястото си тук в софия и хората където се чувствам мега добре,но си остава това там преди една година...и незнам защо ама точно след този паметен 23 май отношението ми към хората се промени...към някои стана по-лошо,към някои много по-добро и сега се замислям че всъщност след това разбрах кой малко или много си ми е имал като приятелче ей така...и бях малко много изненадан...така че балът подейства отрезваващо за русото ми съзнание...и така година по-късно стоя аз сам в празна стая...далеч от онзи хотел,чертая и си мисля...та исках просто да кажа на всички,които съм пренебрегнал или нещо такова някога за тази една година сори(въсе за тебе най много се отнася,ама се надявам че ме разбираш щото ние все някой ден ще си пиинем оня HIGHLANDER :) та така...май нямаше нищо смислено в тва дет написах ама съм малко недоспал и малко омазан с туш и ми едно малко нервно...та...here we are on the road again... за още една година...и къде ще ни отведе той и каде ще сме следващата година на 23 май само времето ще покаже....

Флаконът

О,силни мириси, в най-мъничките пори

Проникващи.нима стъкло ще ви затвори?

В ковчеже обикновено-от ориента дар-

С ключалка,заскимтяла като скъперник стар,

Или в самотен дом пред прашно огледало

Сред спарения дъх на времето умряло

Понякога намираш забравен стар флакон

С душа все още жива,безсилна и за стон

Рой мисли дремещи-о,мъртви какавиди,

Сред мрака тръпките ви как човек ада види-

Излитат лекокрили и почват своя танц,

Осят със злато,в капки лазур и с розов гланц.

И ето споменът кръжи и те опива

Сред спарения здрач;притваряш взор;унива

Душата ти и тръпне-завива и се свят

Пред бездната бездънна на земната ни смрад

Лежи тя на ръба на бездната вековна

Където Лазар -сън сияен-в смрад отровна

С раздран саван излиза от своя зейнал ров:

разпаднал се вече,но прелестна любов

и тъй:когато аз от този свят изчезна

и като в мръсен шкаф потъна в свойта бездна

от хората захвърлен-печален стар флакон

олющен,прашен,мръсен,пропукан,без фасон

ще стана твой ковчег,жадувана проказа!

Свидетел за мощта на твоята зараза

Отрова изцедена от ангелски ръце,

о ти,живот и гибел на моето сърце…

ANYWAY....

Има изражение на лицето ти,което искам да изтрия
Виждайки грехът в усмивката ти и формата на усмивката ти
Всичко,което искам е да те видя да страдаш ужасно
Въпреки че няма да се срещнем никога отново помня името ти
Ти си отрепка,ти си отрепка и се надявам,че знаеш
Че дупките в усмивката ти започват да се проявяват
Сега света има нужда да види че е време да тръгваш
Няма блясък в очите ти и умът ти е притъпен
На бас че спиш като дете с пръст в уста
Можех да се промъкна и да завра пистолет в гърлото ти
Гади ми се когато слушам глупостите които говориш
Толкова много бълване трябва да ти отнема цял ден
В ада има място с името ти запазено за теб
Като прът в стола само за да е здрав
Когато се погледнеш виждаш ли това което виждам аз
Ако да –защо по дяволите гледаш в мен
Има време за всеки от нас и мисля че твоето мина
Моля те да побързаш защото те намирам противна
Не можем да дочакаме деня в който никога те няма
Когато образът ти не е тук и лежиш в земята
Не мога да повярвам че някога си била като всички останали
А след това си пораснала и си станала като самия дявол
Моли се да мога да се сетя да кажа нещо хубаво
Но не мисля че мога така или иначе така че да ти го начукам….

ЦАЙСОВДЕН

ЧРД, ЦАйс

по-малко нерви и повече цветни преживявания,по-малко махмурлийски сутрини и повече пиянски историйки,по-малко спекове и повече напушени усмивки,по-млако чертежи и повече акварели,по-малко моделиране и още по-малко Дг,по-малко гъзари и повече клошари,по-малко планети и повече книжки,по-малко клипове на GP и повече клипове на GA(GIRLS ALOUD:) по-малко птрецакване и повече цайси и много много много много много много много ама мега ултра много каки като тази горе...:)

СЛЕДПРАЗНИЧНОТО...

оля!за 30 часа преживах толкова повече от това,което преживавах напоследък...Голямо парти беше...ама ме мързи ся да се обяснявам какво е станало-който си беше там разбра,а който не ако иска ще разкажа на 4 очички : ) иначе пак ми се наляха много лошите мисли в главата дет все си мисля,че съм ебати и олигофрена и че всички ме подминават без да обърнат внимание на това че всъщност аз имам нужда от такова.поне ей толкова микроскопично малко...или пък май проблема е че просто чакам да се случат някви неща и като не се случат се чувствам празен и едно такова ми е тъпо...а на всичко отгоре времето става все по хубаво-каквото го обичам ама сега нещо това ме дразни и причината е ебаси и лигавата...аве нищо не разбрахте сигурно...съжалявам...

QWEST-ЪТ...ИЛИ ЧАСТ ВТОРА НА SEARCHING

хм...не очаквах тая простотийка да събере толкова коменти : )...та сега част втора!аре малко куестче за всички...коя половина е мойта и коя на Марто?отговорите очакваме на cofp.blogspot.com тоест на блога ми :) така че we are waiting...а наградката е...хм ще измислим нещо...а за тези които се вписват в профайла(цайс не става въпрос за теб) просто ще кажа-В ЗАВИСМОСТ В ЧИЙ ПРОФАЙЛ СЕ ВМЕСТВАТЕ ТОЗИ ЧОВЕК РАНО ИЛИ КЪСНО ЩЕ СЕ ОЖЕНИ ЗА ВАС :)

P.S: надявам се че ще съм аз :P

SEARCHING...

това е картинка на ПИРФЕКТНАТА жена за мен и Марто...приемат се и отклонения от моделите...така че ако изглеждате така,сестра ви изглежда така,братовчдка ви,приятелката ви или въобще някой,който познавате препратете го кум нас...:)

НАСТРОЕНИЕ В СНИМКА-айляк

aз не съм си забрвил блога...просто нямаше за какво да се оплача,а и няма с какво да се похваля,защото всичко си тече нормално.ама от онова хубавото нормално,дето чак ти е кеф че е нормално,и ми едно такова лекичко на душицата.намирам време за всичко и си правя това,което ми се прави...айляк с една дума...и само цветя в главата ми...ама още се чудя дали да ги откъсна или да си ги оставя да си виреят спокойно в главата ми...