FRIENDS,SWEET FRIENDS

днес пак плаках...винаги съм си мислил,че приятелите са най-важното за мен,но някак на шега...е сега осъзнах че наистина е така...последните 2 пъти плаках за тях-за това че са тук,за това че отиват далеч от мен...незнам наивно ли е да си мисля че винаги те ще си останат най-важното?незнам.надявам се света да се окаже толкова наивен,колкото съм и аз...

няма да пиша нишо защото сега всичко е в главата ми ....утре ням ада си го спомням но ще е тук и няко ден ще си го спомням...това е...обичам те..днес плакайх за първи път от доста време насам...

Партита в картинки

Ами,който е бил на нашо ПАРТИ знае,че имаме странния навик да кръщаваме всяко едно от тях по странен начин,защото парти без тематика е половин парти...



Наргиле(шапка) парти



Чаушев парти



Хавай парти



One man show party



Палачинка парти



Чертеж парти



Пастели парти


Е!имаше и още множество партита,от които просто нямаме снимки или просто те си бяха нормални рожденни,имени дни,читалня партита ,строеж партита и тн и тн...ако ви е било интересно да проследите тази малка колекция от снимчици знайте че на живо е хиляди пъти по-яко...и заповядайте на следващото от нашите скромни малки празненства...ще останете доволни...PROMISE

just NOT a perfect day

ами оказа се че нещата всъщмност не се нареждат...ха-ха-ха...смешник!това съм аз!смешник,който сам си измисля усмивки,за да се залъгва,че нещо може да се оправи...не може...това е...KEEP NOT SMILING

"JUST A PERFECT DAY..."

чувствам точно все едно съм в песента горе-долу...нищо гадно не ми се е случило,дори бих казал,че всичко се подрежда много добре и идва на мястото си.и все пак...текста на последните няколко"perfect days"е оптимистичен и се пее за нещо хубаво(как я мразя тая дума) ...но аз пак съм адски депресиран...имам чуството,че всеки миг ще се разрева насред улицата,в стаята,в рейса,пред всички и те ще ме сочат и ще ми се подиграват...много ми е мрачно всичко и нищо не ме интересува,90%от нещата ме изнервят по необясним начин...а всичко е ок...не знам...това не съм аз,това е някой друг,който не познавам и който искам да убия...не съм се чувствал така от години...празен!това е думата...празен

ANOTHER DAY IN PARADISE

днес е слънчев ден...много ми едно такова леко...и весело...дори това че си забраих пълна кутия с цигари в уасг,купена с последните пари не можа да ми попречи...цял ден се смея...усмивка,усмивка,усмивка,усмивка...

най-тъжното нещо,което съм виждал

колко мизерен съм...то стоеше на стълбите,а аз нищо не направих...мразя те tse

ЗА ГЛИСТИТЕ И ХОРАТА
14.02.2003

Аз-ът вървеше по улицата на своето съзнание…Той бе тъкмо приел последната доза зелен живот,за да се отпусне от горчивата и мазна фея,но май много не помагаше.Аз-ът все повече се замисляше върху тъпите проблеми на черното безпразничие и задълбаваше ума си в дупката на монотонността като все повече го посипваха с мръсотията на илюзията,лъжите и простотията.Изведнъж се чу глас;
-Ей,Аз,пишлеме гадно.Кво си се замислил.не е полезно човече,от опит го знам.
-Къв си ти бе?покажи се да те видим…?
-Тук съм бе нещастник.Гледай си малко в краката…
И тогава Аз-ът видя един малък,навит,беличък,мазен,вонящ и циничен глист.Ама той беше 1-ва класа глист.Току що беше спечелил първия си милион от продаване на малки женски глистчета като бели робини в Китай,караше последен модел Глист-цедес,обличаше се само с Долче и Глициана и посещаваше най-гъзарския клуб-Дебелото черво,където всичко беше безплатно…Той беше такъв гъзар,защото можеше да диша свободно навсякъде…
-Кво бе глист?
-Не си мисли простотии.Ти кво си мислиш,че ще оправиш света ли?често!Ти си просто поредния от поредните,които си мислят,че не са от пореждащите се,но всъщност са поредни сред най-поредните в тоя тъп скапан пореден живот,Не мечтай.За какво ти е да се тормозиш излишно.Ти просто си отрепка.Едно пълно нищо
-Аз не съм като другите.Аз вярвам в малките неща-изгрева,залеза,птиците…
-Не се прави на олигофрен!Какво като вярваш в тях?Слънцето изгрява и залязва,птиците летят ,а ти си оставаш просто човек,а аз просто глист.Всеки следва съдбата си.Но знаеш ли тя е обща?Ние и двамата сме целите в лайна.Гледаш наляво-лайна,на дясно-лайна,нагоре,надолу-все лайна.и изведнъж осъзнаваш,че и ти си станал лайно…И двамата нямаме истинска цел…Живеем за да…И аз не знам защо-за да угодим на оня горе
-Аз имам цел!Аз искам да…
-Да бе знам!Нищо нямаш.За какво живееш .За нищо!Даже не избираш дали да се родиш,но пък избираш дали да умреш…Ебати парадокса…
-Аз няма да умра.Аз ще живея вечно в спомените на познатите ми…
-Никъде няма да живееш…Ще живееш умрял.Откажи се от всичко!Ти си тъп,ти си нищожество,нищожество,киртак,лишпер.анджикипляк.-к-к-к…
След 20 минути Аз-ът стоеше на спирката на Орлов мост и размишляваше.Часът бе 18.03.На обувката му бе залепен един разпльокан бял глист,а на Аз-ът не му и дремеше…Той гледаше и…дойде празно 280…Ей тва е живота човече…Винаги има надежда да се случи невъзможното…На това му викам аз оптимист….

:)

ами уикенда започна супер...пак се почувствах все едно съм в даскало...и винаги ще е така,когато съм с вас...като ви гледам и направо ми изглеждате като едно цяло"супер кръгло нещо"...обичам ви двамката...

ТОВА НЕ Е ПОСТ...

мамицата му навън пак е мрачно...и пак валя сняг оня ден...имам чуството,че пролетта никога няма да дойде,но все пак продълажавам да се надявам...от последния постец се случиха много неща,наглед супер никви(комерс найт завършила пак в строежа,малко много объркани планове,сръдни и още и още)...но мисълта ми не е за тях,въпреки че имах някво скромно намерение да пиша за отчаяното ми състояние,което ме накра да отида на някви адски комерс места и да му посветя няколко минути писане,от и без тва гадното време...ама нещо ми мина мерака или най-вече реших,че няма кво да занимавам с мойте тъпи планове...така или иначе след тази комерс найт се прибрах с адското смесени мисли...малко по-усмихнат от обичайното,защото ми беше айляк,но и малко тъжен поради фактаче разбрах,че всичко в момента правя с една единствена цел(дори това),която сам си измислих и която би ми теглила една майна...има някви планове солидни за уикенда ама ще видим кво ще стане в крайна сметка...май се научих да не се надявам много на нищо(дори за приятно опияняваща вечер)...уф!съжалявам че ,ти ,който четеш тва в момента,те знимавам с някви тапотии...ама кво да напраа...it's just me...
P.S:усмихвайте се всички по-често,моля ви....ей така заради мен:)

аз съм креп;аз съм уирдо

When you were here before
Couldn't look you in the eye
You're just like an angel
Your skin makes me cry
You float like a feather
In a beautiful world
I wish I was special
You're so fucking special

But I'm a creep
I'm a weirdo
What the hell am I doing here?
I don't belong here

I don't care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice when I'm not around
You're so fucking special
I wish I was special

But I'm a creep
I'm a weirdo
What the hell I'm doing here?
I don't belong here

She's running out again
She's running out
She runs runs runs

Whatever makes you happy
Whatever you want
You're so fucking special
I wish I was special

But I'm a creep
I'm a weirdo
What the hell am I doing here?
I don't belong here
I don't belong here

Странно ми е как понякога не мога да схвана нещата от първия път…тая песничка я слушам нон-стоп от 3 седмици и чак сега разбрах ,че текста не е най вече за creep или weirdo,а за нещо,в което се въртя,без да искам да се спра,точно сега…който ме е разбрал просто ще разбере…

the dreams in which i'm dying...

хм...преди около n на брой минути прочетох в един розов блог текста на"mad world"и нещо се замислих...след прочиатането на най-великата книга,с която съм се срещал до сега-"451 по фаренхайт",след толкова много депресии напоследък и след един 2 часов разговор за нещата,с някой,който ме разбира дори без да му говоря,осъзнах нещо наистиана просто...живота е кофти,наистина е mad,но си е мой...и някак си успявам да се справям и то най-вече сам...адски самотно ми е напоследък,разбирам колко фалш има край мен и колко много хора не ме харесват...колко хора наранявам и колко мен разплакаха...кофти е,но наред с всичко има и нещо хубаво...това не са приятелите,това не е вярата в мен,не е и прекрасните сънища,които санувам напоследък...то е синтез от всичко това и ме кара да се чувствам...немога да определя добре или зле...хем сам хем заедно с другите,хем тъжен,хем весел,хем заспал,хем усмихнат...ами това е!искам да напиша толкова много неща,но незнам какви...защото повечето от тях не мога да разбера какви са,защото само ги чуствам в мен без да знам защо....пак станА време да си лягам...напоследък нещо любимо...и пак идват сънищата...в тях има нещо странно,което не мога да си обясня...нещо светло и живо...нещо,което обичам...и което се надявам,че ще ми се случи скоро...

?

живота е странен...писах последния си пост преди около 2 часа и...нещо ме зарадва...да се чуди човек понякога...1 ходене до денонощния и малко radiohead оправиха...10х Март...радвам се че си купих цигари:)

sDEwPREeSIeONt


Мина,мина,мина…а какво мина?не знам…мина онова хубавото нещо,което някои наричат щастие…и пак започна едно такова НИЩО!пак заваля сняг!пак стана студено,пак слънцето го няма,пак заваляха спомени и разочарования!здравейте аз отново съм тук-в тунела ама най-черния и пак не нося нищо за светене,не нося въже нито GPS системка.и идва времето гадното чакане да се появи пак някое М или някоя РАНИЦА и да ме измъкне без никакви усилия да ме погледне и разгледа и отново да ме ритне пак вътре…мислих си,че този път поне ще се смея истински малко по-дълго ама пак сгреших май…и пак ми е никво и мразя всичко в повечето случаи…пак започвам да спичам от нищо и започвам да си мисля,че никога няма да мога да се отърва от тая депресия….и колкото и да не ми се иска всъщност за пореден път успях да си докажа,че съм супер лигав и някъв смешник,който си живее в с свой собствен цирк и чака друг да му прави номерата…отново мразя всички около мен и искам да съм сам,за да…(и най-лошото е,че никог анезнам как да завърша тва”за да….”)мразя се в такива моменти,и хората и всичко мразя…мразя онова друго нещо,което пак някои наричат любов….или там както си искат…отново само разочарования и празната отвсякъде…нещо хич не ги разбирам нещата ми се струва…а като виден егоист май разбрах,че без нея не мога да я карам весело…и пак зациклям в някъв кръг,в който винаги се въртя…и никой не може да ме разбере,защото никой не ме слуша,а и защото аз не искам никой да ме слуша…и пак остава единственото място където съм изпитал нещо истинско и усмихнато….sweet dreams TSE...sweeet dreams

MYSELF MYSELF MYSELF

First Reaction Survey Take This Survey at Quizopolis.com Relationships сълзи Your Last Ex приятел Power капитан Food риба Drugs макина The President петър стоянов War зле мн зле Cars skyline Gas Prices рамка Halloween тиква Religion отчето Politics жълти павета MySpace възглавница Worst Fear сам Marriage за Sex червено Fashion фешънея Brunettes обичам Redheads обожавам Work дай Football цска Animals с;ладко Vanilla Ice що не шоколад Porta Potties karamel Pajamas парти Pictures спомен Take This Survey at Quizopolis.com

СНИМКАТА НА 3 МАРТ
парвоначално не мислех да пиша нещо,защото не е нужно да обчсняваш как чувстваш нещата,а просто да го покажеш...но преди 2 часа бях завладян от нещо,което ме хварли направо в тъч...между pearl jam,korn,red hot chilli peppers в СТРОЕЖА зазвуча 'о майко моя родино мила..."и химна...нещо наръв поглед адски неуместно и несериозно,,,но когато всички станаха на химна и запяха,разбрах че не само аз се радвам че съм българин...proud to be bulgarian...ами да..това не просто някав тъп надпис,който седи на някви тениски...аз съм горд,че съм българин...обичам мястото,където живея макар и да е мизерно и оплюто от всякъде...но си е мое...то е ваше,на всички нас...така че хора ЧЕСТИТ 3 МАРТ и БУДЕТЕ ГОРДИ КОГАТО ВИ СОЧАТ И КАЗВАТ-bulgarian....надявам се не прозвуча престорено и патетично....

SMILIES

Дени,гледай ни кви сме весели...вапреки че сме THE GREATEST LOOSERS(ами на чолаков и на цайса се извинявам,че ги няма ама още looser тима няма офицаиална снимка(ама и вие сте looseri момчеата) и ние знаем как да се смеем...така че стягай се и не се впрягай за глупости вече...не си безчуствена,защото...ами защото аз ти казвам така...пък и нали ти и аз решихме,че и за нас топ олигофрените ще дойдат слънчевите дни,в които едва ще си спомняме за сегашните тормози,защото ще ни е лесно,ще ни е приятно и ще се усмихваме не на някой,не заради някой,не заради нещо,а просто,защото ще сме щастливи......

синьО


навън пак вали..и трака по мокрото стъкло...в сaтята е синьо,защото единственото в нея освен мен е синьото...трак-трак-трак!това са последните капки от отиващата си зима...период,който донесе нещо противоречиво в очите ми...тъгата от пропуснатите възможности и многото грешки и една приятна среща...това е всичко което попива сега в земята и скоро ще се изпари пак някаде из пространството,за да се завърне пак при мен...и аз ще го чакам,защото то е с мен,и то е в мен,и то е мен...но ще го очаквам с усмивка,защото всичко идва и си и отива и остават само изживяванията,които те карат да мигаш без да осазнаваш какво всащност се случва,без да можеш да го контролираш!и изведанъж след дълго затворени очи май най-накрая ги отворих и видях нещото....

ЧЕСТИТ 1 МАРТ

пак дойде времето за най-любимия ми празник...просто в него всичко е просто и може да се каже само с два конеца!и вапреки че има толкова много фалш в повечето думи и пожелания винаги успявам да разпозная тези ,които са истинските и тези които ми носят малките усмивки в сърцето...ами това е то!гледам към ръката си и се радвам,защото намерих хората, които търсих от толкова време,тези които нарекох парво пред себе си,а сега и пред всички мои приятели...и не знаете колко ме нервите понякога,и не знаете колко ме дразните,но повярвайте ми за отрицателно време саърях нещо,което винаги съм търсил...а и от разговорите по малките часове знам или поне се надявам,че и при вас е така...вчера някой ми каза,че всъщност съм се оказал най-големия щастливец,защото намерих мястото си,защото намерих"позйорите",защото намерих вас...каза ми го някой,който е същият такъв"позйор"като нас и който наистина надуваше балоните ми всеки път,когато се пукаха ик който още го прави(ти си знаеш Злате)...и всъщност на чаша чай за 30 стотинки аз разбрах,че намерих щастието на мястото,където не мислех,че ще се случи,че намерих средата на центъра и там,където хората ме ценят такъв какъвто съм защото съм аз...и Марти като ми гледаше на карти,оная детска простотия,на която се смяхме всъшност ти позна,че винаги тези хора--вие--ще сте на първо място за мен!така че просто будете здрави бъдете до мен,защото ви обичам хора...толкова много,че направо не може да си представите...