the dreams in which i'm dying...
хм...преди около n на брой минути прочетох в един розов блог текста на"mad world"и нещо се замислих...след прочиатането на най-великата книга,с която съм се срещал до сега-"451 по фаренхайт",след толкова много депресии напоследък и след един 2 часов разговор за нещата,с някой,който ме разбира дори без да му говоря,осъзнах нещо наистиана просто...живота е кофти,наистина е mad,но си е мой...и някак си успявам да се справям и то най-вече сам...адски самотно ми е напоследък,разбирам колко фалш има край мен и колко много хора не ме харесват...колко хора наранявам и колко мен разплакаха...кофти е,но наред с всичко има и нещо хубаво...това не са приятелите,това не е вярата в мен,не е и прекрасните сънища,които санувам напоследък...то е синтез от всичко това и ме кара да се чувствам...немога да определя добре или зле...хем сам хем заедно с другите,хем тъжен,хем весел,хем заспал,хем усмихнат...ами това е!искам да напиша толкова много неща,но незнам какви...защото повечето от тях не мога да разбера какви са,защото само ги чуствам в мен без да знам защо....пак станА време да си лягам...напоследък нещо любимо...и пак идват сънищата...в тях има нещо странно,което не мога да си обясня...нещо светло и живо...нещо,което обичам...и което се надявам,че ще ми се случи скоро...
хм...преди около n на брой минути прочетох в един розов блог текста на"mad world"и нещо се замислих...след прочиатането на най-великата книга,с която съм се срещал до сега-"451 по фаренхайт",след толкова много депресии напоследък и след един 2 часов разговор за нещата,с някой,който ме разбира дори без да му говоря,осъзнах нещо наистиана просто...живота е кофти,наистина е mad,но си е мой...и някак си успявам да се справям и то най-вече сам...адски самотно ми е напоследък,разбирам колко фалш има край мен и колко много хора не ме харесват...колко хора наранявам и колко мен разплакаха...кофти е,но наред с всичко има и нещо хубаво...това не са приятелите,това не е вярата в мен,не е и прекрасните сънища,които санувам напоследък...то е синтез от всичко това и ме кара да се чувствам...немога да определя добре или зле...хем сам хем заедно с другите,хем тъжен,хем весел,хем заспал,хем усмихнат...ами това е!искам да напиша толкова много неща,но незнам какви...защото повечето от тях не мога да разбера какви са,защото само ги чуствам в мен без да знам защо....пак станА време да си лягам...напоследък нещо любимо...и пак идват сънищата...в тях има нещо странно,което не мога да си обясня...нещо светло и живо...нещо,което обичам...и което се надявам,че ще ми се случи скоро...
3 Comments:
не ти стигат думите да опишеш това, което чувстваш, нали..дали защото не го разбираш...или просто защото никой не е измислил още най-подходящите думи..всичко има свое място във вселената.и рано или късно го заема.
ами да...ама хавата е че не знам дали някога някой ще ги измисли думи за да мога да разкажа или винаги тия неща ше си ги знам само аз...което май е по-добре де...:)
Це май е по-добре да не се измислят такива думи защото не се знае ако разкажеш дали някой ще те разбере или ще си го разбира по-свой начин и ще стане голям мазал.А хубаво е че го има този синтез за който говориш защото както някой ти говори за системата и закона "ако само 1 елемент липсва или се смени няма система". И дано хубавите случки да те преследват в йивота както в сънищата.
Post a Comment
<< Home