За концерта с главни FLC…

………………………………………..
……………………………………….
…………………………………………
……………………………………….
………………………………………
………………………………………
……………………………………….
………………………………………
………..................нямам думи
.................просто пирфектно,
божественярско,супир мана...

орЯнжево

Слънчеви лъчи огряват ъгъла студен
Оранжево избива във всички там стени
Ражда се отново светъл цветен ден
Изцяло озарен от всичките страни

Изпълзявам аз от дупка черна
И малка раница пред мен
И искам само нея аз да мерна
В плен умрял и в плен роден

Живея дишам и се смея
А не плача и не спя
С пръсти песничка си пея
Срещнал се лице в лице със любовта

I thought you’d be out of my mind
And I’d finally found a way to learn to live without you
I thought it was just a matter of time
Till I had a hundred reasons not to think about you

But it’s just not so
And after all this time, I still can’t let go

I’ve still got your face
Painted on my heart
Scrawled upon my soul
Etched upon my memory, baby

I’ve got your kiss
Still burning on my lips
The touch of my fingertips
This love so deep inside of me, baby

I’ve tried everything that I can
To get my heart to forget you
But it just can’t seem to

I guess it’s just no use
In every part of me
Is still a part of you

And I’ve still got your face
Painted on my heart
Scrawled upon my soul
Etched upon my memory, baby

I’ve got your kiss
Still burning on my lips
The touch of her fingertips
This love so deep inside of me, baby

I’ve still got your face
Painted on my heart
Painted on my heart
Painted on my heart, oh baby

Something in your eyes keeps haunting me
I’m trying to escape you
And I know there ain’t no way to
To chase you from my mind

I’ve still got your face
Painted on my heart
Scrawled upon my soul
Etched upon my memory baby

I’ve got your kiss
Still burning on my lips
The touch of my fingertips
This love so deep inside of me, baby

I’ve still got your face
I’ve still got your face
Painted on my heart
Painted on my heart



ПРОБВАМ АМА НЕ СТАВА НЕЩО ЗАЩОТО КОГАТО СИ НАЛГАШ ДА НЕ МИСЛИШ ЗА НЕЩО ТИ НЕ МИСЛИШ ЗА НИЩО ДРУГО ОСВЕН ЗА ТОВА.....

клуб лузър пак настъпва!тройкиииииииииииииии манааааааа...!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1мама му разбихме ги...така че пияници радваите защото сме ние,защото знаем какво значи да живеем и знаем какво значи да му...майката на всичко и знаем защо най ценното сме си ние

13 черни М-ъта

Черен сън снощи аз сънувах

Черна точка в черен свят

С черни мисли аз бодувах

Забравил белия си цвят…

Черен е живота цветен

По-черен и от мен

И със черен възглас сетен

Във последен черен ден…

Черно слънце ще пролее там сълза

На просълзената и кървава земя

И там с черно ножче във ръка,

с което съм осъден да умра…

Но утре в черно пак ще се родя

И черни ще са моите очи

Чернотата бавно ще следя

Докато цвета се в мене пак роди…

На купон в Маргото

Случи се невъзможното…това,за което мечтаехме отдавна и по което копнеем от толкова време…и пак големи планове крояхме и сучехме,и пак не стана тва дето замисляхме…но се получи друго…пак май работите отидоха кум кръга депресия,в който основателите,аз и Марто,успяхме да вклйучим и Денито(Цайс ако знаехме и теб щяхме да вземем...:)...пак връхлетяха някви тапи спомени и глупости…пак седяхме като най-големите тапи на един диван насаме заедно в някъв черен кръг…или поне на мен така ми се стори…една жива BITTER SWEET SYMPHONY – горчивината на депресията смесена от сладостта на това че има и друг такъв същия до теб с които винаги можеш да гледаш в една точка без да те пита “Ауе добре ли си?Кво ти има..”...и пак всичко заспа с мен на един неудобен фотйойл...една неудобна мебел,на която сънувах един от най-прекрасните сънища някога…вечер,прекарана в депресия най-вече, но много добра…ще вадим запалките Марти…J

АМИ НЕЗНАМ….

Нали знаете ония кофти състояния на емоционални дупки дето ви връхлитат…е ами мен ме връхлита напоследък доста често…връхлетя ме след няколко поредни часа прекарани в компанията на хора,които нямаше значение дали познавам или не…просто вси4ко беше ок и си остана ок до края!едни от най-добрите ми няколко часа от време насам!часове в които не мислих за нищо!не мислех за себе си,не мислих дали е правилно да направя това или онова,дали да кажа какво мисля на воля…часовете на блаженството,изместили часовете на депресия,които оставих зад мен и затаих в бутилка с бенз,часове,които търсих толкова отдавна…всичките сънища,за които се тормозих нон-стоп бяха забравени-безсилието,трудностите и самотата …бях сред хора,които обичам,сред хора.които не познавам,но хора успели да ме измъкнат от пропастта,в която пак пропаднах на сутринта…искам всичко да се нареди така като го сънувам!не искам да е лесно да е оптимистично или каквито там сънища имате…искам моите черни сънища с малка руса точка в тях…но не винаги имаш това което искаш…ами май наистина е така…поне остава надеждата че осъзнах,че съм се променил много и нещата,от които се страхувах започват да се оцветяват…има светлина в тунела…с малак дължина на вълната но я има…

Концертче....................................................

IFP...IPF...PFI...FIP...FPI...6 вариации на тези 3 буквички…и само 1 вярна – PIF...ако не сте слушали – слушайте;ако не сте се заслушали- заслушайте се;ако не сте били – отидете;ако не сте се докоснали – докоснете се;ако не сте го почувствали – почувствайте…БЯХМЕ НА КОНЦЕРТА НА ПИФ СНОЩИ...НАЙ- СЕТНЕ…!