На купон в Маргото

Случи се невъзможното…това,за което мечтаехме отдавна и по което копнеем от толкова време…и пак големи планове крояхме и сучехме,и пак не стана тва дето замисляхме…но се получи друго…пак май работите отидоха кум кръга депресия,в който основателите,аз и Марто,успяхме да вклйучим и Денито(Цайс ако знаехме и теб щяхме да вземем...:)...пак връхлетяха някви тапи спомени и глупости…пак седяхме като най-големите тапи на един диван насаме заедно в някъв черен кръг…или поне на мен така ми се стори…една жива BITTER SWEET SYMPHONY – горчивината на депресията смесена от сладостта на това че има и друг такъв същия до теб с които винаги можеш да гледаш в една точка без да те пита “Ауе добре ли си?Кво ти има..”...и пак всичко заспа с мен на един неудобен фотйойл...една неудобна мебел,на която сънувах един от най-прекрасните сънища някога…вечер,прекарана в депресия най-вече, но много добра…ще вадим запалките Марти…J