синьО


навън пак вали..и трака по мокрото стъкло...в сaтята е синьо,защото единственото в нея освен мен е синьото...трак-трак-трак!това са последните капки от отиващата си зима...период,който донесе нещо противоречиво в очите ми...тъгата от пропуснатите възможности и многото грешки и една приятна среща...това е всичко което попива сега в земята и скоро ще се изпари пак някаде из пространството,за да се завърне пак при мен...и аз ще го чакам,защото то е с мен,и то е в мен,и то е мен...но ще го очаквам с усмивка,защото всичко идва и си и отива и остават само изживяванията,които те карат да мигаш без да осазнаваш какво всащност се случва,без да можеш да го контролираш!и изведанъж след дълго затворени очи май най-накрая ги отворих и видях нещото....