ЗА ГЛИСТИТЕ И ХОРАТА
14.02.2003
Аз-ът вървеше по улицата на своето съзнание…Той бе тъкмо приел последната доза зелен живот,за да се отпусне от горчивата и мазна фея,но май много не помагаше.Аз-ът все повече се замисляше върху тъпите проблеми на черното безпразничие и задълбаваше ума си в дупката на монотонността като все повече го посипваха с мръсотията на илюзията,лъжите и простотията.Изведнъж се чу глас;
-Ей,Аз,пишлеме гадно.Кво си се замислил.не е полезно човече,от опит го знам.
-Къв си ти бе?покажи се да те видим…?
-Тук съм бе нещастник.Гледай си малко в краката…
И тогава Аз-ът видя един малък,навит,беличък,мазен,вонящ и циничен глист.Ама той беше 1-ва класа глист.Току що беше спечелил първия си милион от продаване на малки женски глистчета като бели робини в Китай,караше последен модел Глист-цедес,обличаше се само с Долче и Глициана и посещаваше най-гъзарския клуб-Дебелото черво,където всичко беше безплатно…Той беше такъв гъзар,защото можеше да диша свободно навсякъде…
-Кво бе глист?
-Не си мисли простотии.Ти кво си мислиш,че ще оправиш света ли?често!Ти си просто поредния от поредните,които си мислят,че не са от пореждащите се,но всъщност са поредни сред най-поредните в тоя тъп скапан пореден живот,Не мечтай.За какво ти е да се тормозиш излишно.Ти просто си отрепка.Едно пълно нищо
-Аз не съм като другите.Аз вярвам в малките неща-изгрева,залеза,птиците…
-Не се прави на олигофрен!Какво като вярваш в тях?Слънцето изгрява и залязва,птиците летят ,а ти си оставаш просто човек,а аз просто глист.Всеки следва съдбата си.Но знаеш ли тя е обща?Ние и двамата сме целите в лайна.Гледаш наляво-лайна,на дясно-лайна,нагоре,надолу-все лайна.и изведнъж осъзнаваш,че и ти си станал лайно…И двамата нямаме истинска цел…Живеем за да…И аз не знам защо-за да угодим на оня горе
-Аз имам цел!Аз искам да…
-Да бе знам!Нищо нямаш.За какво живееш .За нищо!Даже не избираш дали да се родиш,но пък избираш дали да умреш…Ебати парадокса…
-Аз няма да умра.Аз ще живея вечно в спомените на познатите ми…
-Никъде няма да живееш…Ще живееш умрял.Откажи се от всичко!Ти си тъп,ти си нищожество,нищожество,киртак,лишпер.анджикипляк.-к-к-к…
След 20 минути Аз-ът стоеше на спирката на Орлов мост и размишляваше.Часът бе 18.03.На обувката му бе залепен един разпльокан бял глист,а на Аз-ът не му и дремеше…Той гледаше и…дойде празно 280…Ей тва е живота човече…Винаги има надежда да се случи невъзможното…На това му викам аз оптимист….
14.02.2003
Аз-ът вървеше по улицата на своето съзнание…Той бе тъкмо приел последната доза зелен живот,за да се отпусне от горчивата и мазна фея,но май много не помагаше.Аз-ът все повече се замисляше върху тъпите проблеми на черното безпразничие и задълбаваше ума си в дупката на монотонността като все повече го посипваха с мръсотията на илюзията,лъжите и простотията.Изведнъж се чу глас;
-Ей,Аз,пишлеме гадно.Кво си се замислил.не е полезно човече,от опит го знам.
-Къв си ти бе?покажи се да те видим…?
-Тук съм бе нещастник.Гледай си малко в краката…
И тогава Аз-ът видя един малък,навит,беличък,мазен,вонящ и циничен глист.Ама той беше 1-ва класа глист.Току що беше спечелил първия си милион от продаване на малки женски глистчета като бели робини в Китай,караше последен модел Глист-цедес,обличаше се само с Долче и Глициана и посещаваше най-гъзарския клуб-Дебелото черво,където всичко беше безплатно…Той беше такъв гъзар,защото можеше да диша свободно навсякъде…
-Кво бе глист?
-Не си мисли простотии.Ти кво си мислиш,че ще оправиш света ли?често!Ти си просто поредния от поредните,които си мислят,че не са от пореждащите се,но всъщност са поредни сред най-поредните в тоя тъп скапан пореден живот,Не мечтай.За какво ти е да се тормозиш излишно.Ти просто си отрепка.Едно пълно нищо
-Аз не съм като другите.Аз вярвам в малките неща-изгрева,залеза,птиците…
-Не се прави на олигофрен!Какво като вярваш в тях?Слънцето изгрява и залязва,птиците летят ,а ти си оставаш просто човек,а аз просто глист.Всеки следва съдбата си.Но знаеш ли тя е обща?Ние и двамата сме целите в лайна.Гледаш наляво-лайна,на дясно-лайна,нагоре,надолу-все лайна.и изведнъж осъзнаваш,че и ти си станал лайно…И двамата нямаме истинска цел…Живеем за да…И аз не знам защо-за да угодим на оня горе
-Аз имам цел!Аз искам да…
-Да бе знам!Нищо нямаш.За какво живееш .За нищо!Даже не избираш дали да се родиш,но пък избираш дали да умреш…Ебати парадокса…
-Аз няма да умра.Аз ще живея вечно в спомените на познатите ми…
-Никъде няма да живееш…Ще живееш умрял.Откажи се от всичко!Ти си тъп,ти си нищожество,нищожество,киртак,лишпер.анджикипляк.-к-к-к…
След 20 минути Аз-ът стоеше на спирката на Орлов мост и размишляваше.Часът бе 18.03.На обувката му бе залепен един разпльокан бял глист,а на Аз-ът не му и дремеше…Той гледаше и…дойде празно 280…Ей тва е живота човече…Винаги има надежда да се случи невъзможното…На това му викам аз оптимист….
1 Comments:
Гъзар е може би най-правилното определение за 1 глист :). А иначе да видиш такъв на подметката си се случва толкова често, колкото и празното 280 за жалост.
Post a Comment
<< Home