ТОВА НЕ Е ПОСТ...

мамицата му навън пак е мрачно...и пак валя сняг оня ден...имам чуството,че пролетта никога няма да дойде,но все пак продълажавам да се надявам...от последния постец се случиха много неща,наглед супер никви(комерс найт завършила пак в строежа,малко много объркани планове,сръдни и още и още)...но мисълта ми не е за тях,въпреки че имах някво скромно намерение да пиша за отчаяното ми състояние,което ме накра да отида на някви адски комерс места и да му посветя няколко минути писане,от и без тва гадното време...ама нещо ми мина мерака или най-вече реших,че няма кво да занимавам с мойте тъпи планове...така или иначе след тази комерс найт се прибрах с адското смесени мисли...малко по-усмихнат от обичайното,защото ми беше айляк,но и малко тъжен поради фактаче разбрах,че всичко в момента правя с една единствена цел(дори това),която сам си измислих и която би ми теглила една майна...има някви планове солидни за уикенда ама ще видим кво ще стане в крайна сметка...май се научих да не се надявам много на нищо(дори за приятно опияняваща вечер)...уф!съжалявам че ,ти ,който четеш тва в момента,те знимавам с някви тапотии...ама кво да напраа...it's just me...
P.S:усмихвайте се всички по-често,моля ви....ей така заради мен:)