FRIENDS,SWEET FRIENDS
днес пак плаках...винаги съм си мислил,че приятелите са най-важното за мен,но някак на шега...е сега осъзнах че наистина е така...последните 2 пъти плаках за тях-за това че са тук,за това че отиват далеч от мен...незнам наивно ли е да си мисля че винаги те ще си останат най-важното?незнам.надявам се света да се окаже толкова наивен,колкото съм и аз...
2 Comments:
Це да ти кажа честно и аз винаги съм смятал, че са най-важното и съм си навличал доста главоболия заради това, че ги поставям над всичко. А това може и да е наивност, но без нея си оставаш 1 по-студен и по-отчужден човек.
Марто: наивността е кофти нещо, но определено я предпочитам. когато света не е угаждащ винаги го има своя собствен в който си живееш. това за приятелството е друга тема която не ща да обсъждам поради самия факт че прекалено често се обсъжда. мисля че има други неща които могат да говорят много повече неща от думите.
п.с. сори че пиша от твоя акаунт ама е по обективни причини :)
Post a Comment
<< Home